Защо Германия се противи на танковете за Украйна
Люк Макги, Си ен ен
Последните 12 месеца принудиха европейските водачи съществено да премислят метода си към националната сигурност. Ако нашествието на Русия в Украйна удостовери едно нещо, то е, че мирът на континента не може да се приема за даденост. Статуквото – десетилетия на ниски разноски и защитата, която не е политически приоритет – не може да продължи. Това е изключително правилно за Германия, която от години харчи доста по-малко за своята войска от доста от западните си съдружници, само че в този момент преразглежда метода си към защитата вкъщи и в чужбина. Дни след началото на нашествието предишния февруари немският канцлер Олаф Шолц произнесе вълнуваща тирада пред Народното събрание, в която се ангажира да похарчи 100 милиарда евро за модернизиране на военния потенциал на Германия. Той също по този начин даде обещание, че Германия ще увеличи разноските си за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт, постигайки цел, сложена от НАТО, която не е изпълнявала от години, а също ще приключи дълбоката си взаимозависимост от съветската сила, изключително от газ.
Въпреки това, съвсем година по-късно, критиците споделят, че визията на Шолц не е съумяла да се трансформира в действителност. А Германия беше упрекната, че се бави, когато става въпрос за изпращане на нейните по-мощни оръжия в Украйна. Критиките набъбнаха през последните дни, защото американските и европейските водачи ускориха натиска върху Берлин да изпрати създадени в Германия танкове „ Леопард 2 ” в Украйна или най-малко да разреши на други страни да го създадат. Експерти пресмятат, че към 2000 танка „ Леопард ” се употребяват от 13 страни в Европа и те от ден на ден се възприемат като жизненоважни за Украйна, защото спорът продължава втора година. Но Берлин би трябвало да утвърди реекспорт за Украйна на създадените в Германия танкове и до момента се съпротивлява на апелите да го направи. Шолц настоя, че всеки сходен проект ще би трябвало да бъде изцяло съгласуван с целия западен алианс, а немски публични лица показаха, че няма да одобрят прехвърлянето на „ леопардите ”, в случай че Съединени американски щати също не се съгласят да изпратят някои от своите танкове в Киев.
В петък основна среща на западните съдружници в Германия се провали без по-широко съглашение за изпращане на танкове в Украйна, откакто новият министър на защитата на с Борис Писториус сподели, че към момента не е взето решение от неговото държавно управление. Писториус отхвърли изказванията, че Германия е " пречела " за изглаждането на " обединена коалиция " в интерес на проекта. „ Има основателни аргументи за доставката и има основателни аргументи срещу... всички плюсове и минуси би трябвало да бъдат претеглени доста деликатно и тази оценка категорично се споделя от доста съдружници “, добави той. Решението на Германия да се съпротивлява против изпращането на танкове евентуално ще се одобри зле от нейните съдружници, както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект. „ Това е като киселина, която разяжда пласт след пласт доверие “, сподели почитан посланик от НАТО пред CNN в петък. Дипломатът добави, че съмнението на Германия също може да има трайно влияние върху останалата част от Европа и евентуално да тласне други членове на алианса по-близо до Съединени американски щати.
А раздялите в алианса станаха все по-публични през последните дни. По-рано през седмицата полският министър председател разказа Германия като „ минимум самодейната страна от групата, меко казано “ и допусна, че страната му може да изпрати Leopards в Украйна без утвърждението на Берлин.
Балансиращ акт
Въпреки всички рецензии към колебливостта на Германия за танковете, Берлин изигра решаваща роля в поддръжката на Украйна през последната година. Съединени американски щати и Обединеното кралство са единствените две страни, които са дали повече военна помощ на Киев от Германия от началото на нашествието, съгласно Института Кил. Военната поддръжка на Германия за Украйна се разви с течение на времето. Тя се отхвърли от дългогодишната си политика да не доставя смъртоносни оръжия в зоните на спор и неотдавна усили доставките на по-тежко съоръжение за Украйна, в това число бронирани бойни машини на пехотата и системите за противоракетна защита „ Пейтриът ”. Правителството обаче гледа на танковете като на голяма стъпка спрямо оръжията, доставени до момента на Украйна, и се притеснява, че разрешаването на немски танкове да бъдат употребявани против Русия ще бъде възприето от Москва като забележителна ескалация. Експертите настояват, че сдържаността се дължи частично на прагматичния метод на Берлин към спора като цяло и на относително плахата военна позиция от десетилетия обратно, образувана от това, което самият Шолц разказа като „ трагичните последствия от две международни войни, произлезли от Германия “.
„ Германия от доста години живее в изискванията на спокойно време. Нямаме опит в процедурите или публичните поръчки, с цел да създадем нещо бързо сега. Истината е, че в продължение на десетилетия гледахме на нашия бюджет за защита като на подарък от нашите съдружници, тъй като те го смятаха за значим “, сподели Кристиан Мьолинг, заместник-директор на Германския съвет за външни връзки. Каквото и да се случи в Украйна, Германия ще би трябвало да си зададе някои огромни въпроси по отношение на сигурността през идващите години.
Апетитът за възстановяване на въоръжените сили на Германия набъбна доста от началото на войната. Миналата седмица Кристин Ламбрехт подаде оставка като министър на защитата на фона на рецензии за напъните й да модернизира армията. Ламбрехт се бореше да направи нещо удивително със 100-те милиарда евро, които Шолц й даде предходната година. Ръководителят на Християндемократите, главната опозиционна партия в Германия, упрекна канцлера, че не е взел съществено личната си тирада предходната година.
Какво желае Германия?
Човекът, който в този момент може да похарчи тези пари, е Писториус, който немските чиновници считат за благонадежден и подготвен за работа. Въпросът, на който той и Шолц би трябвало да отговорят, е до каква степен Германия е подготвена да стигне, с цел да има съществено военно наличие в Европа. През декември Германия призна, че няма да извърши обещанието на Шолц да покрие условията на НАТО за разноските за защита през 2022 година и сподели, че евентуално ще пропусне задачата още веднъж през 2023 година
А бойната подготвеност на нейните военни е по-ниска от тази на някои други европейски сили. Според някои оценки на Германия ще отнеме към месец, с цел да активизира изцяло бронирана бригада, до момента в който английската войска „ би трябвало да може да поддържа най-малко една бронирана бригада за неопределен срок “. Експерти по защитата споделят, че на Германия ще й бъде мъчно да се придвижи доста надалеч или доста бързо в напъните си да укрепи армията си. „ Да, поели сме ангажимент да харчим повече за нашата сигурност, само че без ясна визия тъкмо защо би трябвало да бъдат изразходвани или по какъв начин се вписват в по-широка тактика за сигурност “, сподели Мьолинг. Той също по този начин счита, че упоритостите на Германия за защита могат да бъдат възпрепятствани от политическа воля: „ Кариерите са построени върху описа, че Германия е миролюбива нация. Общественото въодушевление се трансформира и евентуално е в повратна точка, само че би било доста мъчно да бъдем водачът, който да трансформира Германия във водещ състезател в европейската сигурност. Европейските чиновници и дипломати са песимисти и считат, че действителността на немската политика значи, че тя в последна сметка ще продължи да се съпротивлява на сериозните промени в защитата.
Ключов миг
В дипломатическите кръгове постоянно се споделя, че немският модел за триумф от 21-ви век е построен върху три стълба: евтина китайска работна ръка, евтина съветска сила и американски гаранции за сигурност. Мнозина имат вяра, че това добре известно желание към дипломатическия прагматизъм и последващото отвращение да се избира страна ще значат, че всевъзможни промени в защитата ще бъдат мощно лимитирани. Един немски чиновник сподели пред CNN, че за главните политици ще бъде мъчно да се освободят от старите привички: „ Те имат характерен песимизъм против откритото заставане на страната на Съединени американски щати и тънка вяра, че връзките с Русия могат да бъдат поправени “.
Берлин оказа поддръжката си на Украйна и по други способи, предприемайки дейности, с цел да се откаже от съветския газ и давайки образец на останалата част от Европа, чието общо ползване на газ е намаляло от началото на войната. Сравнително топлата зима в Европа, несъмнено, оказа помощ, само че прекъсването на Путин да въоръжава посредством силата беше значим фактор за отпора на Запада против Москва.
Но картата на сигурността на Европа е прекроена, както и разграничителните линии в интернационалната дипломация. Непровокираното навлизане на Русия в друга страна сподели по-ясно от всеки път, че моралните полезности не са универсални. Германия, най-богатата страна в Европа, несъмнено извлече големи изгоди от политиката си на делене на два лагера. Тя е предпазена от участието в НАТО, като в същото време поддържа стопански връзки с нежелани сътрудници. Германия следваше тази политика, само че в този момент би трябвало да реши тъкмо какъв глас желае да има в сегашния диалог за световната сигурност. Решенията, които ще вземе през идващите няколко години, могат да изиграят решаваща роля за установяване на сигурността на целия европейски континент за десетилетия напред. /БГНЕС
Последните 12 месеца принудиха европейските водачи съществено да премислят метода си към националната сигурност. Ако нашествието на Русия в Украйна удостовери едно нещо, то е, че мирът на континента не може да се приема за даденост. Статуквото – десетилетия на ниски разноски и защитата, която не е политически приоритет – не може да продължи. Това е изключително правилно за Германия, която от години харчи доста по-малко за своята войска от доста от западните си съдружници, само че в този момент преразглежда метода си към защитата вкъщи и в чужбина. Дни след началото на нашествието предишния февруари немският канцлер Олаф Шолц произнесе вълнуваща тирада пред Народното събрание, в която се ангажира да похарчи 100 милиарда евро за модернизиране на военния потенциал на Германия. Той също по този начин даде обещание, че Германия ще увеличи разноските си за защита до 2% от Брутният вътрешен продукт, постигайки цел, сложена от НАТО, която не е изпълнявала от години, а също ще приключи дълбоката си взаимозависимост от съветската сила, изключително от газ.
Въпреки това, съвсем година по-късно, критиците споделят, че визията на Шолц не е съумяла да се трансформира в действителност. А Германия беше упрекната, че се бави, когато става въпрос за изпращане на нейните по-мощни оръжия в Украйна. Критиките набъбнаха през последните дни, защото американските и европейските водачи ускориха натиска върху Берлин да изпрати създадени в Германия танкове „ Леопард 2 ” в Украйна или най-малко да разреши на други страни да го създадат. Експерти пресмятат, че към 2000 танка „ Леопард ” се употребяват от 13 страни в Европа и те от ден на ден се възприемат като жизненоважни за Украйна, защото спорът продължава втора година. Но Берлин би трябвало да утвърди реекспорт за Украйна на създадените в Германия танкове и до момента се съпротивлява на апелите да го направи. Шолц настоя, че всеки сходен проект ще би трябвало да бъде изцяло съгласуван с целия западен алианс, а немски публични лица показаха, че няма да одобрят прехвърлянето на „ леопардите ”, в случай че Съединени американски щати също не се съгласят да изпратят някои от своите танкове в Киев.
В петък основна среща на западните съдружници в Германия се провали без по-широко съглашение за изпращане на танкове в Украйна, откакто новият министър на защитата на с Борис Писториус сподели, че към момента не е взето решение от неговото държавно управление. Писториус отхвърли изказванията, че Германия е " пречела " за изглаждането на " обединена коалиция " в интерес на проекта. „ Има основателни аргументи за доставката и има основателни аргументи срещу... всички плюсове и минуси би трябвало да бъдат претеглени доста деликатно и тази оценка категорично се споделя от доста съдружници “, добави той. Решението на Германия да се съпротивлява против изпращането на танкове евентуално ще се одобри зле от нейните съдружници, както в кратковременен, по този начин и в дълготраен проект. „ Това е като киселина, която разяжда пласт след пласт доверие “, сподели почитан посланик от НАТО пред CNN в петък. Дипломатът добави, че съмнението на Германия също може да има трайно влияние върху останалата част от Европа и евентуално да тласне други членове на алианса по-близо до Съединени американски щати.
А раздялите в алианса станаха все по-публични през последните дни. По-рано през седмицата полският министър председател разказа Германия като „ минимум самодейната страна от групата, меко казано “ и допусна, че страната му може да изпрати Leopards в Украйна без утвърждението на Берлин.
Балансиращ акт
Въпреки всички рецензии към колебливостта на Германия за танковете, Берлин изигра решаваща роля в поддръжката на Украйна през последната година. Съединени американски щати и Обединеното кралство са единствените две страни, които са дали повече военна помощ на Киев от Германия от началото на нашествието, съгласно Института Кил. Военната поддръжка на Германия за Украйна се разви с течение на времето. Тя се отхвърли от дългогодишната си политика да не доставя смъртоносни оръжия в зоните на спор и неотдавна усили доставките на по-тежко съоръжение за Украйна, в това число бронирани бойни машини на пехотата и системите за противоракетна защита „ Пейтриът ”. Правителството обаче гледа на танковете като на голяма стъпка спрямо оръжията, доставени до момента на Украйна, и се притеснява, че разрешаването на немски танкове да бъдат употребявани против Русия ще бъде възприето от Москва като забележителна ескалация. Експертите настояват, че сдържаността се дължи частично на прагматичния метод на Берлин към спора като цяло и на относително плахата военна позиция от десетилетия обратно, образувана от това, което самият Шолц разказа като „ трагичните последствия от две международни войни, произлезли от Германия “.
„ Германия от доста години живее в изискванията на спокойно време. Нямаме опит в процедурите или публичните поръчки, с цел да създадем нещо бързо сега. Истината е, че в продължение на десетилетия гледахме на нашия бюджет за защита като на подарък от нашите съдружници, тъй като те го смятаха за значим “, сподели Кристиан Мьолинг, заместник-директор на Германския съвет за външни връзки. Каквото и да се случи в Украйна, Германия ще би трябвало да си зададе някои огромни въпроси по отношение на сигурността през идващите години.
Апетитът за възстановяване на въоръжените сили на Германия набъбна доста от началото на войната. Миналата седмица Кристин Ламбрехт подаде оставка като министър на защитата на фона на рецензии за напъните й да модернизира армията. Ламбрехт се бореше да направи нещо удивително със 100-те милиарда евро, които Шолц й даде предходната година. Ръководителят на Християндемократите, главната опозиционна партия в Германия, упрекна канцлера, че не е взел съществено личната си тирада предходната година.
Какво желае Германия?
Човекът, който в този момент може да похарчи тези пари, е Писториус, който немските чиновници считат за благонадежден и подготвен за работа. Въпросът, на който той и Шолц би трябвало да отговорят, е до каква степен Германия е подготвена да стигне, с цел да има съществено военно наличие в Европа. През декември Германия призна, че няма да извърши обещанието на Шолц да покрие условията на НАТО за разноските за защита през 2022 година и сподели, че евентуално ще пропусне задачата още веднъж през 2023 година
А бойната подготвеност на нейните военни е по-ниска от тази на някои други европейски сили. Според някои оценки на Германия ще отнеме към месец, с цел да активизира изцяло бронирана бригада, до момента в който английската войска „ би трябвало да може да поддържа най-малко една бронирана бригада за неопределен срок “. Експерти по защитата споделят, че на Германия ще й бъде мъчно да се придвижи доста надалеч или доста бързо в напъните си да укрепи армията си. „ Да, поели сме ангажимент да харчим повече за нашата сигурност, само че без ясна визия тъкмо защо би трябвало да бъдат изразходвани или по какъв начин се вписват в по-широка тактика за сигурност “, сподели Мьолинг. Той също по този начин счита, че упоритостите на Германия за защита могат да бъдат възпрепятствани от политическа воля: „ Кариерите са построени върху описа, че Германия е миролюбива нация. Общественото въодушевление се трансформира и евентуално е в повратна точка, само че би било доста мъчно да бъдем водачът, който да трансформира Германия във водещ състезател в европейската сигурност. Европейските чиновници и дипломати са песимисти и считат, че действителността на немската политика значи, че тя в последна сметка ще продължи да се съпротивлява на сериозните промени в защитата.
Ключов миг
В дипломатическите кръгове постоянно се споделя, че немският модел за триумф от 21-ви век е построен върху три стълба: евтина китайска работна ръка, евтина съветска сила и американски гаранции за сигурност. Мнозина имат вяра, че това добре известно желание към дипломатическия прагматизъм и последващото отвращение да се избира страна ще значат, че всевъзможни промени в защитата ще бъдат мощно лимитирани. Един немски чиновник сподели пред CNN, че за главните политици ще бъде мъчно да се освободят от старите привички: „ Те имат характерен песимизъм против откритото заставане на страната на Съединени американски щати и тънка вяра, че връзките с Русия могат да бъдат поправени “.
Берлин оказа поддръжката си на Украйна и по други способи, предприемайки дейности, с цел да се откаже от съветския газ и давайки образец на останалата част от Европа, чието общо ползване на газ е намаляло от началото на войната. Сравнително топлата зима в Европа, несъмнено, оказа помощ, само че прекъсването на Путин да въоръжава посредством силата беше значим фактор за отпора на Запада против Москва.
Но картата на сигурността на Европа е прекроена, както и разграничителните линии в интернационалната дипломация. Непровокираното навлизане на Русия в друга страна сподели по-ясно от всеки път, че моралните полезности не са универсални. Германия, най-богатата страна в Европа, несъмнено извлече големи изгоди от политиката си на делене на два лагера. Тя е предпазена от участието в НАТО, като в същото време поддържа стопански връзки с нежелани сътрудници. Германия следваше тази политика, само че в този момент би трябвало да реши тъкмо какъв глас желае да има в сегашния диалог за световната сигурност. Решенията, които ще вземе през идващите няколко години, могат да изиграят решаваща роля за установяване на сигурността на целия европейски континент за десетилетия напред. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ